Семейството е средата, в която децата се раждат и прекарват важни и определящи години от живота си. Това е мястото, в което прохождаме, казваме първите си думи, учим се да общуваме и да правим различни неща, научаваме се как да се държим в и извън дома, формираме разбиранията си за света и усвояваме различни ценности. Всичките ни спомени от детството са свързани със семейството. Възрастните, които ни отглеждат са тези, на които разчитаме най-много и дори за всичко. Те ни дават чувство на сигурност и увереност като осигуряват всичко необходимо за съществуването ни, напътстват ни и помагат да се справяме в ежедневието.
Когато говорим за семейство, обикновено си представяме родителите и техните деца. Всъщност има много видове семейства – семейства с един родител, семейства, в които децата се отглеждат от баби и дядовци или други роднини, в които единият родител не е биологичен и такива, в които няма родствена връзка между децата и възрастните, които се грижат за тях.
Това, което свързва хората в семейство обаче е не състава му, а любовта и грижата един за друг, способността им да се приемат такива, каквито са и да си прощават – всичко.
Ако в твоето семейство се случват неща, които те карат да се чувстваш объркан, тъжен или уплашен, свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим – анонимно и безплатно. НЕ СИ САМ
В даден момент, в живота на всяко семейство възникват проблеми и затруднения. Те могат да са от най-различен характер – може татко да загуби работата си, на мама да й се наложи да замине за дълго в чужбина, братчето ти тежко да се разболее и какви ли не други неочаквани събития, които да извадят семейството ти от обичайния му ритъм на живот. И нали сте свързани заедно, дори когато затруднението касае само един член на семейството, то се отразява по един или друг начин на всички останали. С други думи – проблемът е винаги общ. Може да се наложи да пропуснете семейната почивка на море или да се преместите в по-малко жилище. Обстоятелствата може да изискват да помагаш повече в къщи или да се справяш самостоятелно с неща, за които принципно си разчитал на помощ от семейството. Вероятно е атмосферата у дома също да се промени и да не е така ведра и приятна. Възможно е да забележиш, че родителите ти са угрижени, изнервени или се карат. Нормално е и самият ти да реагираш негативно на промяната – да изпитваш чувство на объркване, тъга, гняв и притеснение.
За по-лесно преодоляване на семейната криза е важно в този период всички в семейството да говорите открито за случващото се и за чувствата, които провокира у вас. Ако нещо не ти е ясно, не се колебай да задаваш въпроси. Това ще ви позволи да проявите по-добро разбиране един към друг, да обедините усилията си в търсене на решения и да останете сплотени. Въпрос на време е нещата да се подобрят. В края може не всичко да е същото, както е било и не точно така, както искаш да бъде, но в живота тепърва ще срещаш трудности и ще претърпяваш неуспехи, ще ти се случват неща, които не можеш да контролираш или промениш. Колкото и странно да ти звучи, всяко едно от тях ти носи личностно развитие, прави те по-устойчив и приспособим. Разбираш, че най-важното в тези моменти е да имаш до себе си някой, който да изслуша болката ти и да те подкрепи.
НЕ СИ САМ!
Ние от НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА
сме денонощно на разположение за теб. Трябва само да ни набереш на 116 111 – анонимно и безплатно!
Когато си дете, домът е мястото, където се чувстваш в безопасност, а родителите ти – хората, на които разчиташ за всичко. Мама винаги те изслушва и защитава, а татко те води на плуване и ти помага със задачите по математика. И дори когато ти се карат знаеш, че те обичат. Вечер се храните заедно, гледате филм, а след цялата еуфория около подготовката за семейна ваканция – се разхождате безгрижно, смеете се и похапвате сладолед. Имаш чувството, че това ще продължи завинаги! Понякога обаче се случва родителите ти да спрат да се разбират и вкъщи да не е така топло и приятно – чуваш караници, мама е тъжна, а татко – изнервен. Понякога това е временно и после двамата пак стават задружни, но в други случаи родителите не успяват да преодолеят неразбирателството и затрудненията помежду си и… се разделят.
Раздялата между родителите е тежко преживяване за всеки в семейството и е свързана с много промени, особено за децата. Обикновено, родителите спират да живеят заедно като децата остават с единия от тях и съответно – започват да прекарват по-малко време с другия. Нерядко от децата се изисква да решат с кой от двамата родителя искат да живеят, което прави ситуацията още по-трудна за тях. Освен дома, може да им се наложи да сменят училището и дори приятелската си среда. Понякога с раздялата се разделят и децата в семейството или настъпват други промени, като заживяване с нов партньор на родителя и дори с негови деца.
Нормално е в този период да се чувстваш уплашен, тъжен и отчаян. Възможно е да изпитваш и вина и да си мислиш, че ако си се държал по-добре или си имал по-добри оценки е нямало да се стигне до тук. Отговорността за случващото се обаче не е твоя! Родителите ти са взели това решение по сериозна причина, която е само и единствено между тях двамата. Макар и поотделно, те продължават да те обичат и да бъдат твоите родители и твоето семейство. Въпрос на време е да свикнеш с промяната и дори да установиш, че без скандали в къщи е по-спокойно и, че ваканциите с мама и татко поотделно са също приятни. За да приемеш по-бързо и безболезнено раздялата на родителите си е важно да не таиш чувствата си и да търсиш подкрепа – от своите родители, близки, приятели, учител, на който имаш доверие, училищния психолог, социален работник или друг специалист.
Винаги можеш да се свържеш и с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111 и споделиш притесненията си. Ние ще те изслушаме и подкрепим! НЕ СИ САМ!
Живеете си щастливо – мама, татко и ти. Цялото внимание и любов е за теб! Искаш да си играеш в парка и преди да завършиш изречението, вече пътувате натам, ходи ви се на кино – ти избираш филма, хапват ти се макарони и хоп – тенджерата вече ври на котлона! Имаш самостоятелна стая, с голям плакат на любимия си герой над леглото и купища вещи и играчки, които са само твои. Всичко е познато, сигурно и предвидимо. Докато един ден, родителите ти съобщават, че скоро в семейството ще има бебе. Ами сега?!?
Възможно е новината да предизвика различни чувства в теб – на радост, разочарование или по малко от двете. При всички случаи се вълнуваш. Може това да е дългоочакваното братче или сестриче, с което да си играете, споделяте тайни и заговорничите срещу мама и татко. Нерядко обаче ни обзема чувство на несигурност и страх. И това е естествено – та нали сега всички привилегии, с които разполагаш ще трябва да се делят на две! Нормално е да се питаш дали новия член на семейството няма да те измести от сърцата на родителите ти, като този въпрос ще те измъчва и след неговата поява, особено когато голяма част от вниманието им е съсредоточено върху грижите за него. Неминуемо ще ти отнеме време да свикнеш с промяната. Да, ще има моменти, в които ще се чувстваш пренебрегнат. Бъди подготвен и за много сражения за любимата играчка, дистанционното на телевизора и най-голямото парче торта. Често ще чуваш „Отстъпи, ти си по-голям!” и понякога ще ти се налага да правиш неща, които намираш за „бебешки”. Въпреки това, да станеш батко или кака е привилегия и дори нещо като повишение. Родителите ти все така ще те обичат, но вече ще се отнасят с теб като голям и ще ти се гласува повече доверие. Неканеният гост неусетно ще се превърне в неразделна част от ежедневието ти и даже ще ти е невъзможно да си представиш живота без него. Очакват ви много приключения и патила, в които ти ще си негов съучастник, закрилник и понякога – съперник.
Връзката, която ще възникне между вас е една от най-трайните и ценни в живота, но ако все още се съмняваш в това, можеш да се обадиш на НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще изслушаме всичките ти притеснения и ще те подкрепим – НЕ СИ САМ!
Загубата на близък е едно от най-тежките и драматичните събития в живота на човек. Макар да знаем, че смъртта е неизбежна част от живота, никога не сме подготвени за нея, особено когато става въпрос за някого, който е значим за нас. Първоначално, повечето хора не изпитват страдание и това е нормално. Получава се така заради шока от новината – трудно ти е да повярваш, че човекът който обичаш и до вчера е бил около теб, вече го няма – струва ти се нереално, нещо временно, абсурдно… Постепенно започваме да осъзнаваме случилото се и чувствата на скръб и тъга завладяват сърцето ни. Често мечтаем да върнем времето назад, мислим как сме можели да го предотвратим, виним себе си и другите, изпитваме гняв и мразим съдбата. Връщаме се в спомени и съжаляваме за всички неща, които не сме споделили с човека, който си е вече отишъл. Нищо не ни радва и нямаме желание за доскоро любими занимания. Често страданието по загубата ни се отразява и физически – сънят ни е неспокоен, губим апетит и енергия. Струва ни се, че никога няма да преодолеем болката от загубата…
Това обаче не е така! Преживяванията ти в момента са част от лечебния процес и единственият път към приспособяването към живота без любимия човек. Да изминеш този път по-лесно обаче, е важно да не се опитваш да потискаш или избягваш болката. Подкрепата от семейството, приятелите и роднините е от ключово значение за преодоляване на скръбта. Споделяй с тях и им позволи да бъдат до теб, заедно поплачете и си припомняйте с усмивка хубавите моменти прекарани с човека, който сте загубили. Помни, че има други хора, които се нуждаят от теб и се грижи за себе си. Дай си време и скоро ще осъзнаеш, че краят на живота на любим човек, не значи край на връзката ти с него. Помисли за някое негово дело, което би могъл да продължиш или осъществи своя лична амбиция, като посветиш успеха си на него. Напиши му писмо или поема, събери любимите си фотографии с него в албум или запази някоя негова вещ за спомен. Има толкова много начини да изразиш и облекчиш болката си…
Можеш да разчиташ на подкрепа и от или да се свържеш с или да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА на телефон 116 111. Ние ще те изслушаме и заедно ще потърсим решение – НЕ СИ САМ!
Всяко дете мечтае за дом, в който е отглеждано от мама и татко. В него всички са щастливи и задружни, помагат си и се обичат. Уви, в живота не винаги се случва така. Много родители, по една или друга причина, не могат да се грижат за децата си и децата не винаги са щастливи и в безопасност в дома на родителите си. Тогава, те заживяват при свои близки, в приемно семейство, а понякога и в центрове, в които заедно с други деца в сходна ситуация се отглеждат от възрастни, които не са им роднини, но се отнасят със същата грижа към тях. На пръв поглед изглежда страшно и въобще не като вкъщи, но в действителност съвсем не е така. Домът е там, където си обгрижван, където се чувстваш спокоен, сигурен и защитен, където когато имаш нужда от помощ, ще получиш прегръдка и съвет. Децата, отглеждани в различна от тази на биологичното семейство среда, са като всички останали и правят същите неща – те се учат, играят, спортуват, мечтаят. И като всяко човешко същество, се нуждаят от любов – да дават и да получават. Ако се чувстваш обичан и значим за хората, които се грижат за теб, значи си си у дома. Защото домът е там, където е сърцето!
Ако ти предстои да заживееш извън биологичното си семейство или в новия си дом не се чувстваш добре, можеш да споделиш това със социален работник или да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА на телефон 116 111. Ние ще те изслушаме и заедно ще потърсим решение – НЕ СИ САМ!