Изпълнението на определени роли в семейството гарантира неговото нормално съществуване. Разпределянето на ролите е между различните членове – родители и деца и всеки трябва да поеме различни отговорности.
Важно е да знаете, че като родители ние учим децата си чрез личен пример. В семейството се формират първите взаимоотношения на детето и ние родителите сме първия модел за подражание и за възприемане на външния свят.
Основите, върху което се гради семейството са семейните правила и липсата на такива може да доведе до конфликти. Нормалното функциониране на едно семейство може да бъде нарушено от липсата на правила или от наличието на твърде много правила.
Неизпълнената роля н родител е липсата на емоционална и физическа подкрепа на децата, което от своя страна може да доведе до ниска самооценка или проблеми в поведението. Децата оценяват обичта на родителите си според това колко време и внимание получават от тях, и колко се интересуват от тях. Когато е на шест месеца, детето започва да усеща атмосферата в къщи – долавя всяка промяна в гласа на родителите, настроения и емоции.
Всеки член на семейството заема определена роля – дете, брат, сестра, внуче, зет или снаха и др., и въз основа на това възникват семейните очаквания как да бъдат изпълнявани тези роли. Важно е винаги да се обяснява на децата, какъв е техния принос в семейството и по този начин родителите изграждат бъдещи активни и емпатични членове на семейството. Децата очакват грижа, принадлежност и приемане, как да възприемат света чрез създаване на приемливо и неприемливо поведение, зачитане на тяхната индивидуалност и подкрепа при вземането на самостоятелни решение. По този начин се изгражда авторитетът в семейството – ключът към доброто възпитание. Начинът за изграждане на авторитет за родителите е чрез уважение, обич и разбиране на децата и внимание и съпричастност към техните чувства и интереси.
Задавали ли сте си въпроси като родители от рода на:
- Защо постъпвам по този начин в отношенията си към детето?
- Правилно ли е моето решение в определен случай?
- Бях ли прекалено строг родител?
- Какъв модел на възпитание е правилен?
Има четири родителски маниера на поведение, които са разработени от различните типове родителство. Три от тях са дефинирани в края на 60 те години на миналия век от Диана Баумринд, американски клиничен психолог. Те са авторитарност, толерантност и авторитетност. Четвъртия е незаинтересованост и е добавен през 80 те години от психолозите Елинор Маккоби и Джон Мартин от Станфордския университет.
Чрез принудителни методи като регулиране на дейностите на детето, заплахи или физически наказания, авторитарните родители наблягат върху упражняването на власт и стриктно спазване на наставленията им. Общуването е основно еднопосочно – родител-дете. Този тип родители не обясняват мотивите за държанието си. Това възпитава у детето сляпо подчинение към авторите или силен стремеж за съпротивление на по-късен етап, неувереност, ниска самооценка, липса на самостоятелност.
Вторият стил е авторитетния. При този стил, по демократичен начин има правила, които се очаква да бъдат спазвани от детето. Авторитетните родители умеят да слушат детето, да го насърчават, знаят кога могат да кажат „не“. Родителите са подкрепящи, възпитаващи и принципни в решенията си. Дисциплинарните им методи са подкрепящи, а не наказателни. Това възпитава у децата самостоятелност, добър самоконтрол, ориентиране към резултат.
Толерантния стил на родителство се характеризира с по-малко изисквания към поведението на децата и много често ролята на родителя е като приятел. Много често правилата или не се задават или не се спазват. Родителите не знаят много за техните деца. Това възпитава у децата нисък самоконтрол и неувереност. Дължи се на факта, че голяма част от родителите имат очаквания от детето само да изгражда и регулира поведението си.
Незаинтересованост – неангажиращия или пренебрежителен стил на родителство е възможно най-неблагоприятен за бъдещото развитие на детето. Характерното при този стил е пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговите преживявания, което кара децата да се чувстват незначими и да нямат добра самооценка за себе си. Родителите често променят настроенията си, лабилни са, наблюдава се студенина в отношенията. Много често не знаят как да се грижат за децата си и са безпомощни, апатични и безразлични. Децата от своя страна проявяват безразличие както към външния си вид, така и към отношенията с околните, липсват им цели , изпитват страх или налице са прояви на антисоциално поведение.
Четейки този материал, е добре да си зададете някои от въпросите в началото. Със сигурност всеки от вас има преобладаващ стил на поведение като родител. Добре е да бъдете гъвкави по отношение на стиловете. Например при деца с различен темперамент в едно семейство е възможно да се прилагат различни родителски стилове.
За да развиете себеуважението на децата си е необходимо преде това да развиете собственото си себеуважение. Бъдете готови за промяна!
Ако тази тема поражда въпроси в теб, трудно ти е да определиш своя стил, не се колебай да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Не отлагай! Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
За да бъдете успешни родители е нужно да изградите много добра връзка с децата си, която да е основана на обич, честност, взаимно доверие и уважение.
Това е начинът или методът на позитивно родителстване, който е обратен на строгият възпитателен подход, когато сте изнервени и вземате бързи решения под стрес. Ако методът представлява интерес за вас като родители, можете за се запознаете с нашите работещи препоръки:
- Когато сте с детето или с децата си, бъдете естествен, бъдете техния приятел в игрите и забравете всичко, което Ви тревожи
- Научете се да отделяте време за детето. Детето се чувства обичано и значимо, когато чуе например нещо от рода на: „Утре е нашият ден за спорт“, или „В събота сме в любимата ти пицария“. Каквато и активност да имате заедно, това е важно за изграждане на здравословна връзка между вас
- По добре е да поощрите доброто поведение, отколкото да акцентирате върху лошото
- Начин да покажете пред детето обичта си, може да бъде прекъсването на телефонен разговор с обяснението „ Да се чуем по-късно, сега съм с детето си“ или „Довечера няма да присъствам на събитието, на детски рожден ден съм с дъщеря ми!“
- Задайте на детето реални постижими очаквания и по този начин, вероятността да ги постигне е много по-голяма
- Със спокоен тон обяснете на детето, че лошото му поведение ще доведе до различни от очакванията му последици
Методът на позитивно родителстване работи, просто трябва да опитате!
Различието в стиловете на възпитание оказва неблагоприятно влияние на децата. Помнете, че поведението ви като родители ще служи като изграждане на основа за поведението на детето.
Каквито и разногласия относно възпитанието на детето да имате с партньора си, добре е да ги осъдите насаме. Бъдете естествени и искрени в комуникацията с детето и не допускайте да има сцени на разногласие между вас. В случай, че детето стане свидетел на такива сцени, тогава се случва размиване или сриване на авторитета и ценностите на родителите. Това дава и погрешен сигнал на детето, че не е важно дали едно предложение е добро и може да бъде защитено, а важното е дали ще успееш да го наложиш по всякакъв начин.
Когато вземате общо решение като родители, дори да не се харесат на вашето дете то усеща, че държите на него и се чувства сигурно. В противен случай, детето изгражда манипулативно поведение и бързо се ориентира към по-отстъпчивия родител.
Ако тази тема поражда въпроси в теб, разпознаваш себе си или някой познат, който среща трудности при възпитанието на детето си, не се колебай да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Не отлагай! Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Важно е да говорите с децата си за това как е минал денят им, какво им харесва и какво не им харесва. Добре е да се редува говоренето с активно слушане – детето трябва да бъде стимулирано да говори. Тогава се случва ефективната комуникация родител- дете.
Понякога слушането помага повече от многобройните въпроси, които един родител задава на детето си – например като го взема от градина, спорт или училище. По този начин родителите могат да разберат мислите, тревогите и интересите на детето.
В някои случаи, децата могат задавайки въпрос да използват думи, които не знаят. Обяснете им го според възрастта. За да се чувстват значими и обичани, децата очакват подкрепа от страна на родителите си. Комуникирайте ясни очаквания от децата и реагирайте навременно.
Комуникацията може да бъде вербална или невербална. Силно послание и начин за мотивиране и подкрепа може да бъде контакт с очи, усмивка, леко докосване или знак – например намигване, палец нагоре, ръкопляскане.
Ние вярваме, че промяната е част от човешкото развитие. Преди да говорите с детето си, помислете като родител – как общувате с партньора си, с приятелите или с колегите. Чувате ли ги какво казват, прекъсвате ли ги, концентрирани ли сте в разговора, проявявате ли емпатия. Сега си кажете – аз съм родител! Това е моето дете!
Много често, без да искате е възможно да прекъснете детето, да се опитате да наложите своето мнение или желание над него. Тогава не водите разговор и комуникацията е еднопосочна. Основата за добрата комуникация родител-дете е изграждането на доверие, спокойствие и емпатия.
Проблемите в поведението на детето, много често са знак за незадоволени потребности в детското развитие или за нововъзникнала ситуация, на която детето не знае как да реагира.
За всяко детско поведение има причина, важното е като родители да я изясните. Опитайте се заедно с детето да разберете, какво е провокирало тази промяна в поведението му. В някои случаи, това може да бъде неправилен родителски подход – липса на подкрепа, прекален контрол, наказания несъизмерими с постъпката на детето. Контролът над детето винаги трябва да бъде изискващ, а не принудителен. Така детето ще възприеме правилата от родителите си като легитимни.
Причината може да си крие и в средата, в която живее детето и моделите на поведение, които му се налагат. Друга възможна причина е, че на децата в зависимост от възрастта липсват ключови умения за ефективна комуникация.
Нека детето да ви каже какво провокира лошото му поведение, тогава можете заедно да намерите решение как да се справите. В случай, че не успеете да разберете причината от детето, помолете някого, който е авторитет за него да Ви помогне – дядо, баба, чичо или треньор. Възможно е да потърсите и специалист в областта на детското психично здраве, преди поведението на детето да стане неприемливо. Като родители избягвайте модели на поведение, които са компоненти на гнева. И никога не наказвайте детето си за неприемливо поведение в един случай, а при друг подобен да го поощрявате за същото поведение.
Поведенчески проблеми при децата се наблюдават и през преминаване през различните възрасти, при раждане на второ дете в семейството, при раздяла на родителите, при преместване в друго училище, град или държава.
Не забравяйте, че в някои случаи, проявата на агресия например е проява на характер. Когато тази причина е ясна, добре е чрез спорт да се канализира тази енергия.
Не се надявайте, че децата сами ще израстат трудния си характер. Затова бъдете последователни, търпеливи, открити и емпатичи, когато изграждате добри и здравословни навици. Бъдете готови да учите и променяйте себе си – своите емоции и желания. Вашето поведение като родители може да развие потенциалът на децата и да е основа за надграждане на тяхното бъдещо поведение.
Ако тази тема поражда въпроси в теб, разпознаваш себе си или някой познат, не се колебай да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Не отлагай! Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Разширеното семейство
Под разширено семейство разбираме родители, деца, баби, дядовци, лели, чичовци или други близки роднини. Добрите взаимоотношения и емоционалните връзки са важни, но понякога възникват конфликтни ситуации между родителите и бабите и дядовци по отношение на възпитанието на детето, позволяване на някои свободи, за които родителите са против.
Важно е да знаете, че прекаленото обгрижване на децата е почти толкова вредно, колкото и липсата на грижи. Затова нашата препоръка е винаги да обсъдите с родителите режима на детето, храненето, времето пред компютъра или гледането на телевизия. Не бива да допускате големи отклонения, защото това обърква децата.
Предимствата на разширеното семейство е взаимното подпомагане. Намесата по какъвто и да е начин и налагане на разбиранията за това кое е по-добро за детето, както и критика към родителите не са желателни. Не поставяйте детето в ситуация да избира значимите за него възрастни и въпроси от рода „ Къде ти харесва повече ?“
Дигиталните устройства са част от ежедневието ни и разбира се, съвсем естествено е децата да проявяват интерес към тях.
Ролята на родителите е да регулират употребата им и постепенно да изградят умения у децата как правилно и безопасно да ги използват. По този начин дигиталните технологии могат да се приемат от децата като един прекрасен инструмент за учене и забавление.
За децата е важно да се насърчават активностите свързани със спорт, времето което прекарваме с тях като родители, разговорите, подкрепата, изграждането на умения, ученето през преживяване – например да разкажете на детето си за някой исторически герой – с естествени думи.
Прекарването на много време пред екрана на дигиталните устройства, може да доведе до нежелани последствия върху физическото и психическото състояние на детето, както и крие опасности.
С удоволствие ви представяме Правила за безопасен интернет, които са разработени от Държавната агенция за закрила на детето в партньорство с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Национален център за безопасен интернет, Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – София-град, ръководители на образователни институции от Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование на Р България.
Можете да се запознаете с тях от следния линк:
ПРАВИЛА, ЗА ДА СИ В БЕЗОПАСНОСТ В МРЕЖАТА | Държавна агенция за закрила на детето (government.bg)