Приятелството е една от най-значимите връзки в човешкия живот, като през ученическите години потребността от него е най-осезателна.
Някои хора са по-общителни и лесно създават приятелства. Други са по-свити и затворени, по-трудно инициират социални контакти и съответно – общуват с по-ограничен кръг хора. Приятелството обаче не се измерва в количество и не винаги тези, които са обградени с много хора, имат истински приятели. За истинско приятелство говорим тогава, когато отношенията помежду ни се основават на взаимна симпатия, разбиране, помощ и подкрепа. Когато си имаме доверие и сме лоялни един към друг.
Приятелството не се случва за един ден. То е дълъг процес, в който двама души се опознават, намират общи интереси, споделят идеи и уважават различията си. Пътя на приятелството е осеян с много незабравими моменти и перипетии, в които се смеете и плачете заедно, споделяте тайните си, влизате в беди, търсите решения, скарвате се и после се сдобрявате. Всяко приятелство е уникално само по себе си и всеки един от хората, с които общуваме има различна и незаменима роля в живота ни. Затова цени приятелите си и се отнасяй към тях така, както очакваш те да го сторят с теб.
Ако ти е трудно да създадеш приятелства и се чувстваш самотен, неразбран или отхвърлен, свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Натиск от връстници
Приятелите имат силно влияние върху преживяванията ни, как възприемаме себе си, как се държим, в какво вярваме и как разбираме света около нас. Затова избора ни на приятелска среда е изключително важен!
Нормално е когато хората прекарват дълго време един с друг да започнат да си подражават. Ако сте обърнали внимание, приятелите често се обличат по сходен начин, харесват една и съща музика, използват едни и същи изрази и въобще се държат еднакво. Това се дължи на влиянието, което си оказваме взаимно с хората, които общуваме. За социален натиск говорим тогава, когато правим неща, които при други обстоятелства не бихме направили. Правим го за да се почувстваме приети, харесвани и ценени от хората, с които искаме да дружим. Натискът от връстници не винаги е нещо лошо. Понякога ни помага да опитаме и открием нови неща като това, че не е чак толкова трудно да се кара скейтборд, или че настолните игри всъщност не са толкова скучни, да преодолеем някои свои страхове и да станем по-уверени в себе си. Но влиянието на приятелите ни може да се окаже и отрицателно като ни подтикне към поведение и избори, които са вредни за нас – например тютюнопушене и бягство от училище. За да се справиш със социалния натиск е необходимо да намериш баланса между това да бъдеш себе си и да се впишеш в приятелската си среда. Да се научиш да казваш „не” на нещата, които не ти харесват и които могат да ти навредят, дори ако на това приятелите ти реагират с присмех или отхвърляне. Това ще ти помогне не само да подбереш правилно приятелите си, но и да се научиш да правиш съзнателен избор, да отстояваш себе си и да поставяш граници в отношенията си с другите, което ще ти полза през целия живот.
Ако чувстваш, че приятелите ти имат вредно влияние над теб, поговори с някой възрастен, на който можеш да се довериш – учител, родител или психолог.
Можеш да се свържеш и с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Приятелите имат силно влияние върху преживяванията ни, как възприемаме себе си, как се държим, в какво вярваме и как разбираме света около нас. Затова избора ни на приятелска среда е изключително важен!
Нормално е когато хората прекарват дълго време един с друг да започнат да си подражават. Ако сте обърнали внимание, приятелите често се обличат по сходен начин, харесват една и съща музика, използват едни и същи изрази и въобще се държат еднакво. Това се дължи на влиянието, което си оказваме взаимно с хората, които общуваме. За социален натиск говорим тогава, когато правим неща, които при други обстоятелства не бихме направили. Правим го за да се почувстваме приети, харесвани и ценени от хората, с които искаме да дружим. Натискът от връстници не винаги е нещо лошо. Понякога ни помага да опитаме и открием нови неща като това, че не е чак толкова трудно да се кара скейтборд, или че настолните игри всъщност не са толкова скучни, да преодолеем някои свои страхове и да станем по-уверени в себе си. Но влиянието на приятелите ни може да се окаже и отрицателно като ни подтикне към поведение и избори, които са вредни за нас – например тютюнопушене и бягство от училище. За да се справиш със социалния натиск е необходимо да намериш баланса между това да бъдеш себе си и да се впишеш в приятелската си среда. Да се научиш да казваш „не” на нещата, които не ти харесват и които могат да ти навредят, дори ако на това приятелите ти реагират с присмех или отхвърляне. Това ще ти помогне не само да подбереш правилно приятелите си, но и да се научиш да правиш съзнателен избор, да отстояваш себе си и да поставяш граници в отношенията си с другите, което ще ти полза през целия живот.
Ако чувстваш, че приятелите ти имат вредно влияние над теб, поговори с някой възрастен, на който можеш да се довериш – учител, родител или психолог.
Можеш да се свържеш и с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Тийнейджърството е периодът, през който повечето деца изпитват първите си любовни вълнения и трепети. Това е времето, в което подрастващите започват да полагат повече грижи за външния си вид, да предпочитат смесени компании и усилено да търсят одобрение от връстниците си.Започват да ги вълнуват и много въпроси: Как да предложа среща? За какво ще си говорим? Ами ако ми откаже? Какво ще си помисли за мен?… Предстои им да се научат как да привличат внимание, да изразяват симпатии и да общуват с обекта на своите чувства.
В тийнейджърството влюбването е особено разтърсващо и запомнящо се преживяване. Любимият човек завладява ума и сърцето ти, желаеш присъствието му непрекъснато и под всякаква форма, идеализираш го и си готов на всякакви саможертви за него. Струва ти се, че любовта ти е толкова истинска и съвършена, че ще продължи вечно.
В действителност обаче, в този период чувствата са нестабилни, нетрайни и често носещи разочарования. Напълно нормално е първата любов да не съвпадне с последната, като любовното страдание, често съпътстващо края на една връзка, е преходно. Очакват те последващи влюбвания, всяко от които ще е по-различно от предишните и същевременно все така емоционално.
Ако имаш нужда да поговориш с някой за своите първи срещи с любовта, свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Любовните увлечения и връзки са почти винаги съпътствани от преживявания на недоверие. Ревността е състояние, свързано с чувство на притежание, неувереност и страх. В контекста на любовните взаимоотношения, ревността може да се прояви по отношение на някой, който харесваме, този с който сме във връзка и дори онзи, с който вече сме прекратили взаимоотношенията си. В основата й е желанието ни да се чувстваме важни, специални, ценени и обичани. Когато се чувстваме застрашени или пренебрегнати, страха ни че ще загубим мястото си, което сме заемали досега, поражда ревност. Може да ревнуваме буквално от всеки и всичко, в което виждаме превъзходство или заплаха – от реален съперник, до приятелите, хобито и дори домашния любимец на човека, в който сме влюбени. Ревността е съпроводена с огромна загуба на енергия и мъчителни душевни страдания. Липсата на умения за справяне с тази емоция, внася много негативи във връзката между двама души, а понякога води и до прояви на насилие.
Ако се измъчваш от ревност, първото, което трябва да направиш за себе си е да не се обвиняваш за чувствата си. Ревността е нормално чувство, тясно свързано с инстинкта ни за съхранение, потребността ни да принадлежим и да ни принадлежат. Важно е да се замислиш и да си дадеш сметка всъщност какво провокира това чувство в теб – от какво точно се страхуваш, доколко заплахата, която чувстваш е обоснована, дали пък недоверието не е в самия себе си, дали очакванията ти към другия не са прекалено високи и как би се чувствал в обратната ситуация. Отговорът на тези въпроси ще ти помогне да осъзнаеш, че за да очакваш да си специален за другите, първо трябва да си специален за самия себе си, да се обичаш с всичките си недостатъци и да се цениш заради всичките си уникални качества и черти, с които се различаваш от другите.
Важно е да разбереш, че здравословните и трайни взаимоотношения се основават на доброволност, взаимност и зачитане правото на лична свобода и избор на другия. Никой не може да ти отнеме нещо, което ти принадлежи, нито можеш да задържиш някого насила. Сцените на ревност, ограниченията и заплахите не те предпазват от разочарования и не могат да върнат загубената любов. Затова й се наслади, докато я имаш, а когато си отиде, приеми че е за добро и че ти предстои нещо по-вълнуващо и истинско.
Ако любовните ти преживявания са съпътствани от чувства на съмнение, ревност или страх, не се колебай да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
В ежедневието си общуваме с различни хора – родители, учители, връстници, хора, които познаваме добре и такива, които едва сме срещнали. Ако сте обърнали внимание, емоционалната и физическа дистанция, която спазвате с околните зависи от това, откога и доколко добре ги познавате, от ситуацията, в която се намирате, както и от естеството на взаимоотношенията, които имате.
Например, чувствате се напрегнати и внимавате каква информация споделяте с някой, който току-що ви е заговорили същевременно сте естествени и освободени в общуването си с тези, с които имате множество срещи зад гърба си. И това е нормално!
Някои хора обаче трудно се доверяват и допускат до себе си дори хора, които познават отдавна и добре. В обичайното си обкръжение, те са често мълчаливи или избягват да говорят за себе си. Сдържани са в емоциите си и трудно можеш да разбереш какво всъщност мислят и чувстват. Други пък се доверяват твърде лесно. Още на първата среща ще ти разкажат с охота всички детайли от живота си, ще те поканят в дома си или ще те придружат на място, което не познават.
До известна степен това е също нормално и се дължи на особеностите на характера, начина на общуване в семейството и нивото на комуникативни умения. Понякога обаче се явява пречка в поддържането на здравословни отношения с околните.
Ако изпитваш затруднения с изграждането на доверие и близост или прекалено лесно допускаш други до себе си, ние може да ти помогнем да намериш баланса.
Свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Предателството започва с доверие! Няма начин да ни разочарова някой, с който не сме развили преди това близост. Измяната винаги идва от хората, които сме допуснали до себе си и на които сме вярвали. Затова и е толкова болезнено преживяване.
Когато някой предаде доверието ти е нормално да се чувстваш шокиран, излъган, ядосан, тъжен и сломен. Вярата ти в доверието между хората може да е сериозно разклатена и да се чудиш дали ще можеш да се довериш някому отново. Чувстваш, че никога няма да простиш на човека, извършил предателството и започваш да се съмняваш в искреността му към теб като цяло. Вероятно го презираш за постъпката му и ти се иска никога да не го беше допускал в живота си…
Това са нормални реакции, когато човек е засегнат от предателство. Но не бързай със силните думи и крайни решения – дай си време. Премисли какво е довело до ситуацията и я огледай внимателно от всички страни. Може да откриеш обяснение за постъпката и дори нещо, с което си я предизвикал. Дай възможност на човека, който те е предал да защити позицията си – възможно е да се окаже просто недоразумение. Сподели за случилото се с някой близък и чуй неговата гледна точка. Вслушай се и във вътрешния си глас!
Често предателството прекъсва връзката между хората и оставя горчивина в сърцата им. Понякога това е правилното решение, особено когато предателството се случва за пореден път. Но ако човекът, който те е предал, искрено се разкайва, когато връзката ти с него е значима за теб, дай му шанс да поправи стореното и евентуално да спечели доверието ти отново.
Да простиш предателство е трудно, но не и невъзможно. Всеки човек понякога греши и наранява чувствата на тези, които обича. С взаимно желание, усилия и търпение, близостта и доверието помежду ви могат да бъдат възстановени.
Независимо дали си в позицията на предадения или на този, който е предал, ние можем да ти окажем подкрепа.
Свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Довери ни се! Ние ще те изслушаме и ще ти помогнем да достигнеш до правилното за теб решение. НЕ СИ САМ
Случвало ли ти се е да чувстваш, че някой се възползва от теб, че ти налага мнението си или че те въвлича в неща, които не са ти приятни? Например съученика ти, който изисква да препише домашното от теб, приятеля ти, който настоява да дружиш само с него или обекта на чувствата ти, който очаква физическа близост, за която още не си готов. Ако отговорът е „да”, може би имаш проблем с поставянето и отстояването на личните си граници.
Личните граници са въображаема линия, с която отделяме себе си от останалите. Тази линия очертава нашата индивидуалност и зоната ни на личен комфорт. Показва на другите, с които общуваме, кое е приемливо за нас и кое – не. Личните граници може да са както физически, така и емоционални. Физическите касаят това доколко допускаме някого до тялото си, а с емоционалните – как отстояваме личните ни желания, чувства, мисли и убеждения.
Много често, в стремежа си да спечелим одобрение, да не разочароваме някого или избегнем конфликт, ние пренебрегваме себе си. По този начин позволяваме на другите да прекрачат отвъд нашите лични граници и не само нарушаваме комфорта си, но ставаме уязвими на вредни влияния и посегателства, които застрашават здравето и сигурността ни.
Поставянето на лични граници е изключително важен елемент от всяка връзка, която си изградил или ще градиш в бъдеще. С тяхна помощ показваш позициите си, принципите си и това как изискваш другите да се държат към теб. С други думи – поставяш правилата на общуване.
Личните граници започват с опознаване на себе си, кой си ти, какво ти харесва и какво не ти харесва, как искаш другите да се отнасят с теб и кое тяхно действие или отношение ти е неприятно. Бъди наясно със своите желания и потребности и не позволявай другите да взимат решения за това какво е правилно или добре за теб. Не прави компромиси с неща, които те карат да се чувстваш неудобно – емоционално или физически.
За да защитиш личните си граници от инвазии създай си навик да се вслушваш в себе си, научи се да казваш „не” и преодолей страха си от отхвърляне. Прекрати разговор, който те смущава, тръгни си от мястото където не се чувстваш сигурно, откажи да правиш нещо, което ти е неприятно. Да, може да разочароваш някой на момента, да го дистанцираш и дори да го настроиш срещу теб, но по този начин ще останеш верен на себе си и ще се заобиколиш с хора, които приемат различията ти, съобразяват се с индивидуалните ти нужди, зачитат мнението, интересите ти и правото ти да взимаш самостоятелни решения.
И обратното – зачитай личните граници на другите. Когато чуеш „не” от някой друг, го приеми и не настоявай. Прояви разбиране и заедно потърсете пространството, в което се чувствате взаимно комфортно.
Ако поставянето на лични граници или зачитането тези на другите те затруднява, свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Знаем, че когато хората достигнат определена възраст, създават семейство. Заедно с избраника на сърцето си, се събират под един покрив, раждат им се деца и при добро стечение на обстоятелствата, живеят щастливо докато смъртта ги раздели. Понякога, в тийнейджърска възраст срещаме някой, в който силно се влюбваме. Чувстваме, че това е нашата половинка и човекът, с който искаме да прекараме остатъка от живота си. Той споделя чувствата ни и заедно започваме да мечтаем да имаме свой дом и семейство. Да, още е рано – не сме завършили училище, нямаме собствени доходи, ще трябва първоначално да живеем с родителите, ама то любовта не пита. А и щом се обичаме, няма начин да не се справим…
Понякога пък се раждаме в семейство, където традицията повелява родителите вместо нас да избират спътника ни в живота, както и възрастта, в която следва да преминем през сватбения ритуал и да заживеем заедно като семейство – независимо дали искаме или сме готови за това. Противопоставянето на волята на родителите в тези случаи е често свързано с множество негативни последствия – от дълбок срам и унижение за цялото семейство до заклеймяването и изгонването ни от дома. Не можем да си го позволим!
Когато си дете обаче, независимо в коя от двете описани по-горе ситуации се намираш, тя носи множество рискове за теб. В България правото да се бракосъчетаеш е обвързано с достигане на пълнолетие и доброволност от двете страни при встъпване в него. Заживяването с някой като семейство, когато си още дете е дори незаконно и може да има последствия както за родителите ти, така и за този, с който си заживяла, ако е пълнолетно лице. И това не е случайно! Възрастта ти предполага, че все още не си достигнал необходимата зрялост да отговориш адекватно на отговорностите, свързани със семейството. Колкото и романтично да ти се струва в момента, в условия на съпружеско съжителство, животът ти коренно ще се промени, особено ако е последвано от бременност и раждане на дете. Това често означава да прекратиш образованието си, да се отдалечиш от връстниците си и заниманията, които ги вълнуват, да се разделиш с плановете си за овладяване на мечтаната от теб професия, да живееш при незадоволителни жилищни условия, да разполагаш с ниски доходи или изцяло да си зависиш от финансовата помощ на родителите или държавата. Със сигурност това не е живота, който искаш за себе си, нито за този, който обичаш, още по-малко за децата, които бихте могли да имате заедно.
Затова помисли! Ако наистина това е човекът, с който искаш да прекараш живота си – това няма да се промени и след година, две или пет. Покажи търпение и използвай желанието си да се обвържеш трайно с него като мотивация да изпълниш всички тези задачи, които ти предстоят в момента и които те подготвят за успешен, щастлив и дълготраен семеен живот.
Ако обмисляш или си подтикван от някой друг към ранно съжителство, свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!