Аз съм момче на 12 год. Обадих се на Националната телефонна линия за деца 116 111, защото не знаех какво да правя. Фирмата, в която работи баща ми направи филиал в малко градче на 300 км от столицата. За мой голям ужас, татко трябваше да бъде преместен там като мениджър. Родителите ми спокойно и усмихнато ми представиха новината, като бяха много щастливи, че фирмата беше наела къща с голям двор за нашето семейство. Казаха ми, че е за кратко – само две години и в края на седми клас ще се върнем обратно. Според тях било по-сигурно и безопасно предвид пандемията да живеем в къща. Попитах ги има ли зала за волейбол и ще мога ли да продължа уроците си по китара. Баща ми каза че всичко ще бъде наред. Явно всичко е било подготвено, защото няколко дни след това заминахме с родителите ми. Прекарахме уикенда в голямата къща. Чувствах се много самотен и тъжен, интернетът не беше добър, баща ми почти цялото време беше на новата си работа. И в понеделник майка ми ме заведе в училището. Учителката ме представи на класа. Струва ми се , че всички ме гледаха някак си странно и не добре. В междучасието подадох ръка да се запозная с няколко момчета и момичета. Повечето си казваха имената, тръгваха и се събираха на някакви групички. Следващите дни ми се струва, че ме избягваха. Едвам издържах седмицата и в петък казах на родителите си, че искам да се върна у дома и да живея с баба и дядо. Баща ми каза, че има изненада за мен и ще ме заведе утре на тренировка по волейбол в близкия по-голям град. Това беше най-хубавата ми събота. И в неделя отново се почувствах много тъжен и самотен – баща ми беше на работа, майка ми се правеше на градинарка, смених града си, училището си, нямам приятели, не знам как да прекарам свободното си време освен в тъпата къща. Чувствам се неразбран от родителите си и не знам как ще отида утре на училище.

Какво се случи...

Консултанта проведе разговор с детето по причините за чувството на тъга и гняв. Установи се, че една от причините е загубата на средата. Детето беше успокоено, че всяка промяна е процес, изискващ време, търпение и формиране на положителни нагласи и очаквания. Решението на родителите му за преместването е дискутирано в светлината на необходимо и осигуряващо по-пълноценно функциониране на семейството, което в дългосрочен план е в негов интерес. Същото е подпомогнато в идентифицирането на позитивите, които промяната внася в живота му, включително по-спокойната, здравословна и близка до природата среда за живот, възможностите за формиране на нови приятелства и интереси и развитието на личности качества като устойчивост на характера и адаптивност към промени. По отношение на изпитваните в училищна среда проблеми, чрез консултиране е повишено разбирането на момчето за приспособяването като двустранен процес, като същото е насочено към опити за сближаване със своите съученици чрез демонстриране на добронамереност, уважение и желание за контакт, търсене на общи интереси като спорт, музика и участие в съвместни извънкласни занимания. Споделянето с родителите и тяхната готовност за съдействие също е изведено като ценно при изграждането на позитивни отношения с връстници. Детето е информирано и относно други възможности за подкрепа в общността, като е договорено да се свърже отново с НТЛД при нужда.